Когато пациентите си тръгват от „Свети Лазар” удовлетворени и гледат към бъдещето на семейството си с широка усмивка, екипът ни има повод за празник, защото е постигнал основната си цел – да отглежда живот с емпатия и всеотдайни медицински грижи.
Срещаме ви с Теодора Пейчева, която роди дъщeричката си при д-р Николов и споделя от първо лице за преживяното по време на престоя в болницата.
Теодора, как се спряхте на д-р Николов като специалист, на който да се доверите за проследяване на бременността и раждането?
Инициатор на нашата среща бе майка ми. Преди 30 години тя ражда сестра ми при него. Сантиментът беше много голям, респектът към него като светило в гинекологията също. Веднага щом разбра, че съм бременна, ме изпрати в болница „Свети Лазар.“ Имах късмет не само с лекаря, но и със самата бременност – беше лека и спокойна, без дискомфорт и проблеми.
Какво ви накара да изберете категорично „Свети Лазар“ като партньор в случването на чудото на живота?
Емпатията и грижата, която усещах от д-р Николов и целия екип, както и това, че се допуска бащата да бъде част от това събитие – от началото до вълнуващият му край. В другите болници това го нямаше като опция, отделно се оказа казус и близките да идват да ме виждат. В СБАЛ „Свети Лазар“ присъствието на партньора не просто се толерира, то се насърчава. Мъжът ми идваше да ни вижда супер често, и най-важното – сподели с мен емоциите от първата среща с бебето по време на секциото.
Как бихте описали раждането?
Протече сравнително спокойно. Целта беше да родя нормално, но за съжаление плода не искаше да се обърне и трябваше да преминем към спешно секцио. Винаги ме е било страх от операции. Сега вече мога да кажа, че няма нищо притеснително, самата атмосфера беше много успокояваща. За това допринесе и факта, че партньорът ми беше с мен. Той ми даваше кураж, екипът също беше много подкрепящ.
Как оценявате престоя си?
Като отличен! Възстановяването ми премина бързо и с минимален дискомфорт. Акушерките бяха много мили и ми съдействаха през цялото време: с раздвижването, с тоалета на бебето и първите опити за кърмене. Когато контракциите ми зачестиха в началото, акушер Петрова беше при мен цяла вечер и ме наблюдаваше активно, помагаше ми и с дишането.
Какво бихте препоръчали на бъдещите майки, които все още не са взели решение за избор на екип и болница?
Да се спрат на специалист, на който имат максимално доверие и с който общуват лесно, без напрежение. Изключително важно е и средата, в която ще родят, а след това ще се възстановяват. В „Свети Лазар” условията са близки до домашните и това помага много не само за физическия, но и за менталния рестарт на родилката.