Стволовите клетки са основополагащи в изграждането на човешкия организъм. Те притежават удивителната способност да се възпроизвеждат и обновяват  и при необходимост да се преобразуват във всеки вид клетка, нужна на нашето тяло в определен момент. За съжаление, с напредването на възрастта, стволовите клетки намаляват, както и потенциалът им да “ремонтират повредите”.

Новородените идват на този свят с един истински дар от природата – голямо количество млади, жизнени и здрави стволови клетки, които се съдържат в кръвта на пъпната връв. Събрани навреме и съхранени при подходящи условия, те могат да бъдат използвани за лечението на повече от 80 заболявания на кръвта, имунната система, костите, сърцето и много др.

Стволовите клетки са в основата и на една от най-новите и обнадеждаващи дисциплини в медицината – регенеративната. Благодарение на нея, към този момент броят на лечимите с помощта на стволови клетки болести продължава да нараства непрекъснато.

Едва ли има родители, които да вярват, че някой ден тяхното дете наистина ще има нужда от стволовите си клетки. Всички се надяваме, че такъв момент няма да настъпи никога. И все пак, статистиките сочат, че от първата трансплантация преди повече от 20 години до днес хемопоетичните стволови клетки от пъпна връв са дали шанс за нов живот на хиляди болни по целия свят. Броят на заболяванията, които се повлияват добре от лечението с тях, нараства с изненадващи темпове и това кара все повече хора да възприемат приложението им като ефективна медицинска практика, а не като научен експеримент.

Част от семействата, които очакват дете, имат конкретни причини да съхранят стволови клетки от пъпната му връв – заради фамилна предразположеност към определена болест, заради различна етническа принадлежност на двамата родители или заради болен член на семейството, който се нуждае от трансплантация. За останалите родители решението да го направят означава преди всичко грижа и отговорност към бъдещето на тяхното дете. Обяснението звучи просто, човешко и логично: “По-добре да ги запазим и да не ни потрябват, отколкото да ги нямаме, когато са ни наистина необходими”.