Само няколко дни след положителния тест Соня Карамочева и съпругът ѝ посещават Ден на отворените врати в СБАЛ „Свети Лазар“. Отиват с много въпроси и с надеждата да разберат дали именно там ще се почувстват спокойни и сигурни за предстоящите месеци и раждането.
Тази първа среща се оказва достатъчна, за да постави началото на техния път с д-р Тияна Николова и екипа на болницата. История, която минава през вълнения, притеснения, промяна на плановете и накрая – през най-важната среща с тяхното бебе.
Соня, как Денят на отворените врати Ви помогна да вземете решението за проследяването на бременността и мястото на раждането?
Когато през февруари видяхме двете чертички, за нас всичко беше ново – това беше първата ми бременност. Трябваше сравнително бързо да решим на кого да се доверим за проследяването и къде да бъде раждането.
В социалните мрежи видях, че само след три дни предстои Ден на отворените врати в „Свети Лазар“, и със съпруга ми се записахме. Говорихме си, че ще отидем и просто ще усетим дали това е нашето място.
Посрещнаха ни много топло и атмосферата в болницата веднага ни допадна – отношението, спокойствието и усещането, че всичко е организирано около пациента.
Тогава се срещнахме и с д-р Тияна Николова. Много бързо усетих, че това е лекарят, на когото бих могла да се доверя. За мен беше важно да имам възможност да задавам въпросите си и да получавам разбираеми обяснения.
Първата бременност често идва с много неизвестни. Как преминаха месеците на проследяване?
Аз съм човек, който се притеснява от медицински прегледи и от неизвестното, затова отношението на д-р Николова още от самото начало имаше голямо значение за мен. Като бъдещи родители имахме страшно много въпроси – вероятно и такива, които за един лекар са съвсем елементарни. Никога обаче не сме изпитвали безпокойство да попитаме нещо.
Всеки преглед ни даваше възможност да видим как се развива бебето, какво се случва с мен и какво ни предстои. Постепенно започнах да се чувствам все по-уверена и да се наслаждавам на самата бременност, вместо постоянно да мисля какво може да се обърка.
Поглеждайки назад, мисля, че едно от най-ценните неща в проследяването беше усещането, че не преминаваме през този период сами.
Само дни преди планираното раждане обстоятелствата се променят. Как преживяхте този момент?
На всеки преглед д-р Николова ни обясняваше детайлно как се развива бебето и какво предстои. Особено оценихме това в последните дни, защото първоначалният ни план беше за секцио на 21 септември, но на прегледа на 16-и се оказа, че вече има индикации всичко да се случи по-рано. Наложи се синът ни да се роди преди предвидената дата. В такъв момент разбираш колко е важно да имаш доверие на лекаря си.
До последно имах доста притеснения за самия ден – как ще премине операцията и как ще реагирам на това, което ми предстои. В „Свети Лазар“ обаче се погрижиха да бъда спокойна и всичко премина много по-леко, отколкото си представях.
Съпругът Ви е бил до Вас през цялото време. Какво означаваше това за Вас?
В „Свети Лазар“ бащата може да присъства на раждането и да бъде до майката до края на престоя. За мен беше много ценно, че мъжът ми беше до мен и че преминахме през този момент заедно.
И двата имахме нужда от подкрепа не само за възстановяването ми, но и за първите ни стъпки като родители.
Как преминаха първите дни с новороденото и каква подкрепа получихте от неонатологичния екип?
Бебето беше наблюдавано внимателно, а ние получавахме информация как се чувства и как протича адаптацията му.
Екипът не ни остави сами да се справяме с новороденото, а ни показваше и обясняваше основните неща – как да го държим, как да го храним, къпем и преобличаме и как да реагираме в различни ситуации. Да можеш да попиташ, когато не си сигурен в нещо, е безценно, особено когато за първи път държиш собственото си бебе.
Имаше притеснения, имаше недоспиване, но бяхме уверени, че сме на правилното място.
А след всичко преживяно какво бихте казали на бъдещите майки, които тепърва започват своя път?
Бих посъветвала всяка бъдеща майка да отдели време, за да намери за себе си човек, с когото може да разговаря открито, и специалисти, в чиито ръце се чувства сигурна.
Бременността е дълъг път и според мен е много важно да имаш до себе си лекар, с когото можеш да говориш спокойно.
И може би най-вече – да не се сравнява с останалите и да не се притеснява как „трябва“ да бъде. Не е задължително през всичките девет месеца да си постоянно развълнувана и щастлива. Несигурност, страх, умора, а понякога и изненади в последния момент са нормална част от преживяването.
Ние имахме един план до два дни преди раждането, после той се промени и накрая всичко се нареди по най-хубавия начин – прибрахме се в стаята с нашето бебе.
Оттук нататък започва съвсем друга история.