Как изглежда послеродовата грижа в арабския свят? Каква свобода на действие имат акушерките и популярно ли е секциото като свободен избор за начин на раждане? На тези и други въпроси отговаря Мая Петрова, която преди броени дни се завърна от Интернационална акушерска конференция в ОАЕ в Дубай. Алиансът на българските акушерки бе поканен като пример за добрите практики в грижа за женското здраве, а тя бе там като представител на „Свети Лазар”.
Повече по темата вижте в разговора с нея.
Мая, как станахте част от Интернационалната акушерска конференция в ОАЕ в Дубай?
Бях там по покана на Алиансът на българските акушерки като представител на „Свети Лазар” – болница, която в Арабския свят е пример за добрите акушерски практики и на която колегите благородно завиждат за свободата на действие, която имаме в родилна зала. Тук ние взимаме самостоятелни решения и често сме главно действащо лице в процеса на израждане.
Какво ви впечатли най-много в отношението към родилката в Арабския свят?
Имат страхотна база, но доста противоречив морал. Там тепърва се борят за генерална промяна в отношението към жената, която религията поставя в подчинение на мъжа. Колежките от Саудитска Арабия се оплакват, че са малтретирани, родилките също. В малките градове добрата здравна грижа е мираж, раждат по колибите и пътищата, естествено и с безброй усложнения. Причините обикновено са две – или нямат анестезиолози, или медикаменти за обезболяване. Дубай в това отношение е друга вселена, бяхме на посещение в Latifa Hospital, която е фантастична като условия и удобства. Пред родилна зала видях осем легла, а по време на една смяна се случват между 30 и 50 раждания. Знаейки за нашата практика бащата да присъства на раждането, да има опцията да отреже пъпната връв и да остане с майката и бебето до изписването, мениджърката ни даде тази статистика и каза: „Представете си с такава бройка раждания какво преустройство трябва да направим, за да смогваме да съберем семействата заедно.”
Има ли определени стандарти при воденето на процеса на раждане, които ви изненадаха?
Да, това, че жената ражда в определена поза. И точка, това не подлежи на дискусия. Докато при нас жената има пълна свобода на избор и решава коя е най-удобната поза, иска ли да се разходи, или да остане в басейн, да хапне нещо леко, или да консумира течности. За нас е изключително важно майката да има приятен спомен от цялото преживяване и да не усеща раждането като насилие над тялото си.
Споменахте естественото раждане като доминантно в Арабския свят. С кърменето така ли стоят нещата?
Да, там няма дилема. Кърменето е естествен процес на грижа за новороденото и жената не се колебае дали да опита. Същото е и с начина на раждане. На конференцията изнесоха данни от различни страни по света и ОАЕ са с едва 1 % секцио.
А вие привърженик на кой тип раждане сте?
Аз съм за щастлива майка и здраво бебе. И секциото, и нормалното раждане се случват с еднакъв професионализъм в „Свети Лазар”. И нищо не трябва да е на всяка цена. Много уважавам решението на ръководството на болницата да даде свобода на акушерките в родилна зала. Тук никой не ми диша във врата и не ми поставя задължителни условия. Важното е всичко да мине добре за майката и бебето.
Кога разбрахте, че акушерството е ваше призвание?
Бях 14-годишна, когато взех решението. Представях си как давам едно повито бебе на майка му и тя е щастлива. Иначе нищо не знаех за този занаят. Веднага след завършване на Математическа гимназия във Велико Търново отидох във Варна и само за тази специалност подадох документи в Медицинския университет. В системата съм от 89-та, минах през болници в по-големите български градове, работих и в чужбина известно време. В „Свети Лазар” съм от 4 години.
Какво ви дава и какво ви взима професията?
Дава ми удовлетворение и усещане за смисъл и мисия. Аз съм щастлив човек, защото работя това, което ме радва. Професията иначе не ми взима нищо. Дъщеря ми завърши молекулярна медицина в Дания и там живее, там водех и раждането на внучката си. Семейството ми не страда от моята заетост, страда само котката ми, защото е сама (смее се).