Екатерина Недялкова: В „Свети Лазар” се чувствах като у дома си

Щастливи сме, когато пациентите ни се свързват с нас по толкова чист емоционален начин – като Екатерина Недялкова, която извървя пътя на майчинството с помощта на д-р Славкова.
Какво споделя тя за престоя си при нас и за процеса на проследяването на бременността до раждането – вижте в интервюто.

  • Екатерина, как избрахте д-р Славкова за проследяващ лекар на бременността ви?
  • Познавам д-р Славкова от повече от 13 години. Съдбата ни срещна случайно, когато бях бременна с първия си син. Решението тя да бъде мой гинеколог през всичките тези години и да родя второто си дете при нея беше взето без никакво съмнение. В нея ценя преди всичко топлото човешко отношение, което допълнително те кара да се чувстваш обгрижен и в сигурни ръце.
  • Как протичаха консултациите ви?
  • Те бяха заредени с позитивизъм дори и тогава, когато действителността не ми даваше много поводи да бъда оптимист. Д-р Славкова е изключителен професионалист и всеки преглед протичаше с отношение, нужната задълбоченост и изградена връзка с пациента.
  • Как оценявате престоя си в „Свети Лазар“?
  • Очарована съм от домашната среда, вниманието и чистотата. Качеството на храната също си струва да се отбележи! Цялото това пътешествие, започнало с бременността, преминало през проследяването и раждането, е много емоционално както за майката, така и за бащата и цялото семейство. Чувството за сигурност и уют, които д-р Славкова, екипът и болница „Свети Лазар“ създават, ми дадоха възможност да се насладя на щастието изцяло, без да се притеснявам или да се чувствам като в болница.
  • Бихте ли споделили впечатления за неонатологичните грижи?
  • Те бяха постоянни, навременни и много детайлни. Мъничето ми беше обгрижвано, като същевременно беше с мен, когато поисках. Получавах постоянна информация за състоянието и адаптацията му и чувствах неонатолозите като мои най-близки роднини, на които съм поверила грижата за това вързопче щастие, докато аз се възстановявам след операцията. Получавах съвети – както теоретични, така и практични. Показаха ми как да го кърмя, как да го повивам и как да сменям пелена. Какво да правим, когато се приберем вкъщи, как да го къпем и още куп други неща, които те подготвят за срещата с новия живот. Отношението е толкова приветливо и мило, че, както споменах вече, чувството е сякаш си сред свои близки роднини, които ти помагат.
  • Какво бихте посъветвали бъдещите майки?
  • Не бих си позволила да съветвам никого, но това, което бих споделила с всички онези на стартовата линия на това „пътешествие“, наречено „бременност“, е: „Мили дами, никога не се отказвайте от мечтите си, а когато сте близо до момента да държите новия живот в ръцете си – му се насладете напълно! Родих второто си дете на 43 г. и д-р Славкова, и екипът на болница „Свети Лазар“ направиха това пътуване възможно, красиво и безпроблемно!“
Scroll to Top